Привечер. Младо момиче се прибира от разходка с черно куче със симетрични бели и кафяви окраски по главата, гърдите и лапите. Изглежда, че кучето безгрижно тича напред, когато към момичето безшумно се доближава мъж и започва да му говори арогантно и заплашително. Кучето веднага се втурва към стопанката си, а внушителните му размери и недвусмисленото му ръмжене набързо разколебават натрапника и го прогонват надалеч. Каква ли е породата на това смело куче, което безпогрешно оценява ситуацията, способно е бързо да вземе решение и готово на всичко, за да защити любимите си хора?

В парка. Детенце кара колело. Внезапно към него с бесен лай се спускат две средноголеми кучета без определена порода, които стопанинът им не успява да овладее. Детето се разплаква, майка му започва да крещи. Чуло суматохата, игнорирайки повикването на стопанката си, бързо приближава голямо, поразително красиво куче, което, вместо да се включи в общия лай на другите две, както всички очакват, ги разгонва с мощен глас и щракане със зъби, след което съпровожда детенцето, докато се увери, че е в безопасност. Каква ли е породата на това благородно, съобразително и уверено куче, готово да защити не само стопанина си, но и напълно непознат човек в беда?

Оживена улица. Мъж води на повод импозантно куче с гладка, дълга, лъщящо черна козина. Разминават се с всякакви хора. Срещу двойката се втурва дете с ментално заболяване, извършващо некоординирани резки движения, които повечето кучета биха припознали като заплашителни. Вместо да се стресне, да изръмжи или залае, кучето застава спокойно на място и позволява на детето да се доближи и да го погали. Каква ли е породата на това достолепно и уравновесено куче, което е толерантно към всички добронамерени хора и безстрашно във всички ситуации?

Жена паркира колата си пред къщи. Отваря багажника и отвътре изважда внушителен брой торби с покупки, както и празна кошница. След това изважда от колата и малко дете. Очевидно няма начин да качи всичко наведнъж до апартамента си на 5-тия етаж. Но тя няма и намерение да опитва. Прибира голяма част от покупките в кошницата, а внушителното куче, което досега търпеливо е чакало в колата изскача, с готовност захапва омекотената с плат дръжка на кошницата и поема нагоре по стълбите.  Каква ли е породата на това услужливо и предано куче, което с радост се включва във всички дейности на своето семейство?

Вероятно вече сте се досетили, че породата на тези кучета е една – Бернско пастирско куче (Berner sennenhund, Bouvier Bernois, Bernese mountain dog).  Потомци на швейцарски фермерски кучета, стриктно селектирани с векове не заради външните си характеристики, а заради работоспособността и адаптивността си, Бернерите и досега са запазили тези качества.  И до днес те с готовност участват и помагат в широк спектър от дейности на своите стопани. Вярно, много от тях са заменили стадото крави със семейството, което съпровождат и «събират» по време на разходка, теглят шейната на детето вместо натоварена с гюмове с мляко количка, намират и донасят не селскостопанските инструменти, а изпуснатата ръкавица на стопанина си, охраняват не фермата, а апартамента, в който живеят, но въпреки това си остават същите предани, лоялни, лесно възприемчиви кучета. Онова, което донякъде се е променило в последното столетие е външният им вид – по-точно той е бил унифициран. С въвеждането на първия стандарт на породата (през 1907 от проф.Алберт Хайм) и поставянето на начало на чистопородно развъждане, са започнали да се търсят екстериорни характеристики, които устойчиво да се предават в поколенията, други пък умишлено са били избягвани, докато се стигне до изгледа на Бернското пастирско куче, който познаваме днес.

И макар външният вид на Бернера да е наистина забележителен, истинската му прелест е неговият характер. Неслучайно с всяка следваща преработка на стандарта изискванията в това отношение стават все по-детайлни и строги. Типичното Бернско пастирско куче е уравновесено, самоуверено, изключително силно привързано към стопаните си, приятелски настроено към непознати, интелигентно, лесно за обучение куче. То избира водач на “глутницата си”, но е най-щастливо, когато всички нейни членове са наоколо. По правило повечето Бернери съжителстват добре с всякакви домашни животни и ги възприемат като част от семейството.

Едно от многото забележителни качества на Бернерите е тяхната адаптивност – ако получават жизненонеобходимите им любов, внимание и грижи (включително и дълги разходки), те се чувстват добре и в къща с голям двор и в апартамент. Това са кучета, за които по-важно е да бъдат близо до своите хора и да участват активно в техния живот, отколкото къде точно живеят. Те  биха харесали и тренировките с активно споруващ стопанин, и по-спокойните разходки с възрастна двойка, и променливия режим на семейство с деца (впрочем според не една класация Бернските пастирски кучета се нареждат сред 10-те най-подходящи породи за семейства с деца*). Това, което те не понасят и често ги води до депресия и деструктивно поведение са самотата и изолацията.  Единственият неподходящ за тях стопанин е този, който ги неглижира умишлено или пък поради естеството на работата си отсъства от дома през по-голямата част от деня.

Още от времената, когато швейцарските пастирски кучета са били по-скоро тип, отколкото определени породи, Бернерът е запазил естествения си инстинкт да защитава територията, семейството си и неговото имущество. Той забелязва и обръща внимание на всичко, случващо се около него и стопаните му и веднага сигнализира, ако нещо му се стори необичайно или подозрително.  При все това уравновесеният Бернер със стабилен характер никога не лае безпричинно, а хапе само в извънредни ситуации, които обаче преценява безпогрешно. Ако нещо или някой сериозно застрашават семейството му, Бернското пастирско куче проявява учудваща инициативност, смелост и бързи реакции.

Тези добронамерени и темпераментни животни са колкото безстрашни толкова деликатни и раними, когато спрямо тях бъде проявена грубост или несправедливост. С не много усилия могат да бъдат научени на каквото ви хрумне, стига подходът да включва предимно позитивна мотивация и корекциите да бъдат сведени до минимум. За тях А.Хайм казва, че «за да проявят вродените си способности е достатъчен удобен случай за пример и особена дресировка не е необходима» и в среда, близка до онази , в която са живели преди 100 и повече години, това със сигурност е валидно и до днес. В града обаче и Бернерите, както и всички други кучета, имат нужда от ранна социализация и адекватно обучение, които да направят тяхното поведение предвидимо и контролируемо, а самите тях – приятни, харесвани и безконфликтни членове на обществото. Впрочем обучението и работата с  Бернер е едно от най-големите удоволствия, които куче и стопанин могат да си доставят взаимно. Това ще положи основите на лидерската позиция, която задължително трябва да установи човекът спрямо кучето, ще засили връзката помежду им, ще  поддържа кучето в добра физическа форма и ще задоволява огромното му желание да работи и да бъде полезно, а стопанина ще изпълни с гордост и чувство за удовлетвореност. Така общуването ще бъде по-пълноценно и ще разкрие истинските чудеса на тази порода!

Бернското пастирско куче е оживено, подвижно, приветливо и ласкаво, пример за съобразителност и преданост. Всичко това, наред с безпроблемното хранене, неголямата нужда от движение, адаптивността, възприемчивостта и лесното обучение, лоялността и не на последно място – спиращата дъха красота, го правят прекрасно домашно куче.

Какво още да имате предвид:

Хранене: независимо дали е натурална или комерсиална, храната трябва да е от най-високо качество, видът й и нейното количество трябва да са съобразени с жизнения етап на кучето и с конкретните му енергийни нужди. В периода на растеж е особено важно храната да е нискоенергийна и с подходящо (ниско) съдържание на калций, като превенция на проблеми със ставите.

Поддържане на козината: ресане поне веднъж-два пъти в седмицата, в периодите на линеене – по-често.  Най-подходящи са гребен тип «гребло» с един или два реда зъбци, както и ситна телена четка за разресване на сплъстени участъци и премахване на тръни, прах и подкосъм.

Хигиена: нищо специфично за породата, обичайните за всички кучета процедури – къпане (за препоръчване не по-често от веднъж на два месеца), миене на зъби (2-3 пъти в седмицата), почистване на уши (при нужда), преглед на лапи и уши за осили (през лятото), преглед на цялото тяло за подутини, наранявания (по време на ресане) и кърлежи (през месеците, в които те са активни).

Нужда от движение: умерена; Бернерът би предпочел да тегли количка или шейна, вместо да тича след велосипед, но е подвижно куче, което има нужда да му се осигурява адекватна физическа активност; сериозни натоварвания, тренировки, спорт и скокове са разрешени едва след като кучето навърши 2 години. Стопанинът на бернер трябва внимателно да подбира кучетата, с които играе растящият бернер. Най-подходящи партньори за игра са подрастващи на приблизително същата възраст от други едри породи. По-големи и тежки кучета могат да наранят бернерчето, а по-дребните бягат бързо и правят резки завои, което може да доведе до наранявания на лакътните стави.

Продължителност на живота: за съжаление старата швейцарска максима «3 години – младо куче, 3 години – добро куче, 3 години – старо куче, останалото е от Бог” в днешно време звучи по-скоро пожелателно. В последните десетилетия в световен мащаб продължителността на живот е намаляла от 10-12 години на 6 – 8 години.

Здравословни проблеми: превъртане на стомаха, лакътна и тазобедрена дисплазия, остеохондрит. Основна причина за ранна смърт при Бернските пастирски кучета са злокачествените тумори – характерната за породата хистиоцитоза, но също и лимфосаркома, фибросаркома, остеосаркомаи др.